* * *

Син в тъмница

Стоян си по двори ходеше,
до вежди си калпак носеше,
майка му го питаше:
- Стоене, синко Стоене,
защо си тъжен, кахърен?
Дали ти стадо чамаво
или ти кучета лавнали,
дали ти пътя дотегна,
дали ти пари не стигат,
дали ти старост похлопа,
или си булче намрази;
право ми кажи, не лъжи!
Стоян мама си думаше:
- Мойте са пари много,
и стадото ми й здраво,
и булчето ми е на сърце.
Снощи си, мамо, отидох
на Ирин-Пирин планин,а
на моя, мамо, полугар.
Слънцето трепти, захожда,
овчари чукат кърмило.
Аз си стадото накърмих,
стадото ми удряма,
кучетата легнаха
и югичи заспаха,
и мене ми са дрямка задряма
и ази си, мамо, полегнах.
Легнал съм, мамо, заспал съм
и лоша съм съня сънувал -
на моя, мамо, полугар
дор три моми заклани,
с алени була на главата,
със златни гривни на ръце.
Черни са кърви потекли,
мойто стадо извлекли,
кучетата лавнаха
и звънците звъннаха.
- Стоене, олум, Стоене,
таз съня не й хубава -
момите й на кахър,
кръвта й на истина,
кучетата й душмани,
а звънците - ясни гласове!...
Дорде майка му издума,
чемшир се порти изхлопаха,
сеймени в двора влязоха
и си Стояна хванаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010