* * *

Син в тъмница

Стоян на майка думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
станало й девет години
както съм овчар овчарувал
на кривак не бях задрямвал.
Снощи на кривак задрямах,
един си сънчец сънувах -
Станкино гердан се скъсал,
синците му се пръснаха,
конците му се точиха...
Майка на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне
тоз сън не е на хубаво -
синците са тъмни тъмници,
конците са дълги друмища.
Стояновата майчица,
дорде си дума издума,
двори с заптии се напълниха,
те си Стояна хванаха,
пред коня го караха,
назад му ръце вързаха,
та си Стояна закараха
в тъмни тъмници.
Та лежа Стоян
цели ми девет години
на деветата година
тъмниците прокапаха.
Стоян си на заптии думаше:
- Ой ви вази, заптии,
дали са силни дъждове,
или са силни снегове,
че тъмници прокапаха.
Заптии на Стоян думаха:
- Нито са силни дъждове,
нито са силни снегове,
а най майка ти отгоре плаче,
нейните сълзи прокапаха.

Основните елементи на песента съответстват на мотива "Овчар, набеден за хайдутин"; остава неясно защо фрагментът със закланите моми е профанизиран - в съня си овчарят скъсва момин гердан (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)