* * *

Син в тъмница

Стоян са го беда бедили,
бедили и го кривиле.
Хей, за какво са го бедили,
бедили и го кривили?
Защото Стоян открадна
от мома, от годеница,
от стърна, хьолам, китката,
Че го у тъмница хвърлили.
Че лежа Стоян, че сидя,
не малко Стоян, не много -
девет ми цели години,
Стоян са от темница обади:
- Гьорги бе, тъмничерино,
Гьорги бе ти, ключерино,
къде си, Гьорги, къде си,
яла си, холам, при мене,
че ми темницата прогнила,
прогнила, та прокапала.
Гьорги на Стоян думаше:
- Нито й темницата прогнила,
нито й темницата прокапала,
тоята булка Еленка,
утром се рано ранеше,
окол темницта ходеше
и та и още плачеше,
от нейни сълзи горещи,
темницата й прогнила,
прогнила, та й прокапала.
Стоян си на Гьорги думаше:
- Кога ми булчето ще дойде,
вий ме от темница извидети,
я да са с булче аз вида,
с булче ми, още кончето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010