* * *

Син в тъмница

Станало е девет години,
откак се е Стоян загубил,
Род го роднина забрави,
майка му не го забравя.
Станала рано в неделя,
умила се, очесала,
съблече се, премени се,
запали злато кандило,
че се покръсти, помоли:
- Боже ле вишни, високи,
откак се Стоян загуби,
станало й девет години.
Стори ме, Боже, престори
на някаква си гадина,
вредом по свето да хвъркам,
дано Стояна намеря.
Стори я Господ, престори,
стори я сива гълъба;
хвъркала вредом по света,
нийде Стояна не видя.
Най-подире е отишла
на Цариграшка тъмница;
на тъмницата кацнала,
пърпала и гогувала,
дорде тъмница прокапа
от майчините милости.
на Стояна е той кацнал,
с крила го майка прегръща,
с човка го майка целува...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010