* * *

Син в тъмница

Стояна беда бедили,
бедили, да го кривили,
за едно тиле комшийско.
На два го друма вардели,
на третия друм го хванали.
Черни му върви развиха,
назад му ръце вързали
и го пред конче карали,
че го в тъмница хвърлили.
Двеста е боя дълбока,
триста е боя широка.
Лежал е малко не много,
цели ми девет години.
Никой при Стоян не ходи.
На Стоян вече дотегна
девет години да лежи.
Един ден рано в неделя
той се изясно провикна:
- Молба да те помоля,
тъмничар, ти моя ключар
да ме навънка ти пуснеш,
да виде кое е времето -
дал' ми е ден Димитроден,
или е ден Гергьовден!
Таман си Стоян издума,
навън се й гласец зачуло -
Стояновата майчица
покрай тъмница вървеше,
дребни си сълзи ронеше
и на Стоян думаше:
- Ако си тука, обади са!
Стоян се от вътре обажда:
- Чувам та, мамо,
ала не мога да изляза.
Иди си мамо, иди си,
че продай, мамо стоката
да ме от тука изкупиш!
Че ми вече дотегна
девет години тука да лежа...
Мама Стояне думаше:
- Всичката стока, сине, продадох,
ама ми пари не стигат...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010