* * *

Син в тъмница

Стоян го беда бедили
бедили и го кривили,
заради нищо и никакво,
заради една ми китка сминова,
сминова и босилкова,
че го в тъмница хвърлили,
в тъмница чак на дъното.
Че лежал Стоян, че болял,
цели ми девет години,
на десетата година,
Стояновата майчица
много й мъчно домъчня
и се на Бога помоли:
- Стори ма, Боже, престори,
една ми сива гълъба.
И се колай кацнала,
и при Стоян отишла,
и на затвор кацнала,
и гукала, и плакала,
три дне и три вечера.
Тъмница от сълзи прокапа
и Стоян се чуди и мае,
и на гълъба думаши:
- Махни се, махни гълъбо,
ще хвърля камък да те убия,
че ми е много дотегнало
във този тъмен затвор.
Че му гълъба отговори:
- Стояне, чедо Стояне.
Аз не съм сива гълъба,
я най съм твоята майка,
ща дойдох, сино, да те обидя
и да ти се, сино, оплача,
че всички роднини та прежалиха
и комшии та забравиха,
а майка син си никога не ще го забрави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.