* * *

Син в тъмница

Турци са Стоян беде-,
турци са Стоян бедили,
бедили и осуде-,
бедили и осудили,*
че не ще Стоян, че не ще,
че не ще да се потурчи,
че го в тъмница фърлили,
фърлили и забравили.
Лежал е Стоян, лежал е,
лежал е девет години.
Стояновата майчица
много години ревала,
та кукувица станала
и на зандани кацнала,
плакала девет години,
та си тъмница прокапа.
Стоян тъмничар питаше:
- Тъмничаро ле, братко ле,
девет години как лежа,
тъмница не бе протекла,
сега тъмница протече -
дали са зимни снегове,
или са летни дъждове?
Тъмничар дума Стояну:
- Стояне, братко Стояне,
нито са зимни снегове,
нито са летни дъждове,
това е твойта майчица.
Плакала много години,
на кукувица станала
и на зандани кацнала,
та ти зандани протече.

* По този начин всеки стих се повтаря до края на песента (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.