* * *

Син в тъмница

Стоян го беда бедили,
бедили и го уловили,
и го в тъмница хвърлили,
тъмница нова правена,
правена, недоправена,
мазана, недомазана.
Стояновата майчица
редом по света ходила,
та си Стояна търсила.
Чак в Цариграда отишла,
покрай тъмница минала.
Тъмничар на врата седеше,
Стоянова майка думаше:
- Тъмничарко бе, ключарко,
тук ли е Стоян бедеца,
бедеца и уловеца?
Бар да ми й за нещо некакво,
то ми за една циганка.
Стоян се тогаз обади:
- Тука съм, мамо, тука съм,
тука съм, ала защо съм,
брада съм пуснал до опас,
коса съм пуснал до в земе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010