* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло и видело,
син татко на съдба да носи,
като млад Стоян татко му?
Под коньо му нодзи потковал,
назад ръце му вързал,
да го закара на града Солуна.
И тамо съд него отсъди,
и па назад го тавърна.
Та го занесе на гора бейлиска,
имало там длабок бунар,
на бунарот татко му да го удави.
И татко му му вели, говори:
- Стояне, сину, Стояне,
денеска е, сину, събота,
утре е, сину, света неделя;
ниа сме, сину, христиани;
приближи се, сину, при мене,
да ми содържиш, сину, ръците,
да си чинам, сину, две три кръстови,
на Господа Бога да се помолям,
дано Бог, сину, акъл ти даде,
това сос мене ти да не чиниш.
Тогай е приближил млад Стоян,
да сотразе на татко му ръците,
я той още повике го престегна.
Татко му слъзи ронеше,
Стояна люто кълнеше:
- Господ да даде, сино му,
е биде хаир да не видиш,
на леб, сину, да не се наядеш,
луд и палав, сину, да ходиш;
на ръка леб да държиш
и да не знаеш да ядиш;
на черква, сину, да ходиш
и да не знаеш кръст да сториш;
що имаш, сину, две дечунка,
да станат, сину, кьорави, сакати.
Дека седе Господ да слушеше,
пуста му клетва дофтаса
на тие жалби, слъзи големи.
Па си оседла млад Стоян
негово коньо хранено,
да къде дома му отиде
Покрай дворови ходеше,
ама на знаеше да влезе в них.
Негова невеста Султана,
по двори ходеше и плачеше,
белите й ръци кършеше,
Стояна люто кълнеше:
- Господ да даде, Стояне,
Господ да даде, мъжу мой,
да пойдиш и да се не върниш назад!
Що правиш така с татко ти?
Дека си, мъжу, да дойдеш дома,
да видиш двете дечунка ти -
кое сакато, кое кьораво,
ча как да ги гледаме?
Като чу Стоян така,
поскоро се назад върна,
при татко му си отиде,
оддалеку му се поклони,
одблизу му се молеше:
- Прости ме, татко, прости ме,
що ти сам тебе учинил!
Татко му на Стоян говореше:
- Стояне, сину Стояне,
бърза се коня престигнува,
люта се клетва не стигнува!
Що ти съм рекол, да биде се!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010