* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я
девет години и половина.
Бонка е за друг сгодена,
за друг от друго село,
десето село негодно.
Бонка си Шанко покани,
да иде Шанко на сватба,
на Бонкина сватба цигулар.
Шанко се в бяло премени,
запаса пояс до гърди,
а в пояса остро ножченце.
Задигна ясна цигулка,
право у Бонкини отиде,
та си на Бонка думаше:
- Я, ела горе в стаята,
нещичко ще ти кажа!
Извади остро ножченце,
и я в сърцето прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.