* * *

Шанко и Бонка

Шанко си Бонка залюби,
люби я Шанко, лъга я
цели ми девет години,
ала майка я за Шанко не даде,
но я даде майка, но я даде
през девет села в десето,
в десето село Неготин.
Бонка си хабер изпрати
да дойде Шанко свиреца,
сватбата да ми отсвири.
Шанко ми конче постегна
и за Неготин потегли.
Като ми там пристигна,
Бонка си хоро водеше,
като си Шанко видяла,
бързо се от хоро пуснала,
на Шанко конче хванала,
в яхъра въвела,
там си конче вързала.
Като го Бонка назоби,
назоби, още напои
и си в хоро отиде,
като си в хоро хванала,
с очи си Шанко разбрала,
бързо вкъщи влезнала,
було от глава хвърлила
и на път излезнала.
Шанко си конче извежда,
бързо се на конче хвърля
и за Шанков дом поемат.
Ала сватбари потеря пратили,
насред път ги стигнали,
Бонка назад върнали,
Шанко в тъмница хвърлили
да лежи Шанко свиреца,
колко са се с Бонка любили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.