* * *

Сестра укрива преследван брат

- Димитрице, млада булке,
как забори да затвориш
нах бял Дунав пенджурките,
от морето чемшир порти,
та ми иде вихър-вятър,
та ми носи ситна роса,
та нарося бял Димитра,
Димитрому самур кюрци.
Още дума не издума,
а на порти зачукаха
до троица върли турци,
да си тросят бял Димитра.
- Димитрице, млада булке,
тука ли е Бял Димитър?
Димитрица отговаря:
- Турци, турци, върли турци,
тука няма Бял Димитър,
отишол е низ морето
по юнацка вересия.
- Димитрице, млада булке,
тука си е Бял Димитър,
тук си му е бърза коня.
Димитрица отговаря:
- Той си има до два коня -
един язди, друг му седи.
- Димитрице, млада булке,
тук си му е остра сабя!
Димитрица отговаря:
- Той си има по два чифта,
по два чифта остри сабе -
едната си с него носи,
другата си тука седи.
Че излезе Димитрово,
Димитрово малко дете.
То си турцем отговаря:
- Тука си е мой бобайко,
мой бобайко, Бял Димитър,
той ми седи на миндере,
та си пие ройно вино
и си яде суро агне.
Тогава се върли турци,
върли турци разлютиха,
та ритнаха отключите,
строшиха му чимшир порти,
та рипнаха на чердаци,
разсякоха сандъците
и събраха му жълтиците.
Че плеснаха бял Димитра,
метнаха го на конете,
шибнаха го низ полето,
та влезнаха низ морето.
Димитрова малка сестра,
та разпусна ясно гласче
от земята до небето -
погубиха бял Димитра!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.