* * *

Сестра укрива преследван брат

Турци търсят Миота войвода,
да го намерят жив да го обесят.
Скрила го е него мила сестра,
скрила го е у ладени зевници,
в зевници в златни ковчези,
в ковчези, в свилни дарове,
в дарове брата увила.
Когато дойдоха турци яничари,
Навлезли в момини двори,
пък хванаха неговата мила сестра.
Дваж, триж я през поли шибнаха.
- Казвай, моме, Миота войвода!
- Назад, назад, турци яничари!
Как да кажа, като не го зная.
- Казвай, моме, Миота войвода,
че режем твоите бели ръце,
че режем ръце до рамене.
- Режете ги, ако ги режете.
Как да кажа като го незная.
Отрязали нейните бели ръце,
отрязали ръце до рамене.
Пак я питат и я разпитват:
- Казвай, моме, Миота войвода,
че режем твоите тънки крака,
че режем крака до колена.
- Режете ги, ако ги режете.
Как да кажа като го незная.
Отрязали нейните тънки крака,
отрязали крака до колена.
И я питат и пак я разпитват:
- Казвай, моме, Миота войвода!
Че въртиме твоите черни очи.
- Въртете ги, ако ги въртите.
Как да кажа, като го незная.
Извъртели нейните черни очи.
Намерили миотово либе.
Дваж, триж я през поли шибнаха.
- Казвай, моме, Миота войвода!
- Почакайте, царската потеря,
чакайте поле не калайте,
че да кажем, не ме е грижа.
Скрила го е него мила сестра,
скрила го е у ладени зевници,
в зевници в златни ковчези,
в ковчези, в свилни дарове,
в дарове брата увила.
Пък влезли турци яничари,
пък влезли у ладни зевници.
Намерили Миота войвода.
Покарая да го бесят.
Жално вика нему мила сестра:
- Леле, брате, леле, мили брате,
нямам очи тебе да погледнем,
нямам ръце тебе да прегърна,
нямам крака тебе да изпратя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.