* * *

Саафет и Йордан Стефанов

Какво ми й чудо станало
у Русе града голям.
Някога да е ставало
по цяла земя световна?
Никой до сега не помни
от тва чудо по-страшно,
от този спомен по-грозен.
Що стана в града Русе
с този ни Йордан Стефанов
писаря Йордан в банката
и Сафет мома, турченко,
де гиди Сафет хубава
хубава, още гиздава.
Залюбил я е отдавна
този ми Йордан писаря.
Те са двамата любели,
любели ем са лъгали,
докато денът настани
и Сафет да му пристани.
Турци са глави дигнали,
че Сафет да я отнемат
да не би да се покръсти
българка вече да стани.
Пак са избрали събрали
хората благопитните,
хората сладкодумните,
питат разпитват, решават,
най-подир бяха решили
кой където е - там да седи
и Сафет няма да са връща
у бащини си дворове.
Сега сичко е вече готово
часът е вече тъкмо два
тръгнали хора по гости -
някои с майка, с баща,
някои с братя, ем сестри
някои пък с годеника си.
Ала са турци дигнали,
че турци каил не стават
хубава Сафет да иде
българка вече да стане.
Силна тревога настава
от долу идват войници
войници, се кавалерия
с голи шашки в ръце
де кого стигнат ем хванат
колят, убиват, съсичат.
Земята от кръв плувнала
числото до сто възлязло.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VII. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010