* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Калинка, разболяла се Калинка,
Калинка, в борова гора зелена,
зелена. Дето Калинка лежеше,
под нея трева съхнеше,
над нея шума капеше.
Кога Калинка викнеше,
викнеше, та заплачеше,
борова гора екнеше,
а доловете звънея,
а овчари се берея,
та при Калинка вървея,
та им се Калинка молеше:
- Овчари, братя да ми сте,
ще ви се, холан, помоля,
идете, мами кажете,
да впрегне мама колата,
колата с черни биволи,
да качи китен раваник,
да тури ремиз възглаве,
да дойде, да ме закара!
Всичките каил станали,
едно проклето овчарче,
то каил не е станало,
ами Калинки думаше:
- Знаеш ли, мари, Калино,
кога у вас бях раталче,
люта ме треска тресеше,
по-люта глава заболя.
Кога ти вода поисках,
ти ми водица даваше,
дето си ръце миеше;
кога ти хлебец поисках,
а ти ми хлебец даваше,
дето си псета ранеше,
ами сега, Калино,
дали ти глава отрежа?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010