* * *

Отмъщение на ратай-хайдутин

Хубава Нено, Нено ле! (2)
Доде ми беше маненка,
беше ми жълта неренджа,
в село айдуци немаше.
Сега ми Нена порасна,
в село айдуци дойдоа,
па са си Нена хванале,
па я водиле, водиле
на Ерин-Перин планина,
на айдучката равнина,
силен са огън наклале,
вакъл си овен хванале,
не са го драле, ни клале,
жив го на ръжен мушнале,
па го на огън припекле.
Нена айдуци служева,
сипала чаша, подала -
десна й ръка изсъхна;
сипала втора, подала -
десно й око изпръсна;
сипала трета, подала -
руса й коса капнала.
Айдук на Нена говоре:
- Знаеш ли, Нено, помниш ли
кога бех у вас ратайче?
Люта ме глава забоде,
я ти понуда поисках,
ти си погача месеше
и си ръцете миеше,
мен помията даваше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010