* * *

Урочасан момък умира

Поръча Недкова леля
по хора, по ябанджии:
"Да дойде Недко, да дойде,
да дойде Недко на сбора,
пременен Недко да не доважда,
премени да не донася,
леля ще Недко премени,
с вуйчовата премяна,
слънце я неогрявало,
вятър я неудряло."
Кат дочу Недко тез думи,
едно си конче стягаше,
сестра му китка кичеше,
майка му пита месеше,
баща му на стол седеше,
Недко си люто кълнеше:
- Да даде Господ, синко ле,
където, Недко, отиваш,
жив да се назад не върнеш!
Недко си конче възседна,
дорде си под село отиде,
в село Борован пристигна,
сред село хоро играе.
Недко си конче отседна,
отседна и го завърза,
па се на хоро улови;
три пъти хоро обиколи,
три пъти се е провикнал,
момите взели да гледат,
булките да се спобутват,
отде ли е това момче,
че чие ли е това сборянче.
Недко си пада умира,
леля му тича и вика:
- Почакай, Недко, почкай,
та леля да ти пребае,
от моминските погледи,
от невестински зли очи,
от пусти тежки уроци!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.