* * *

Урочасан момък умира

Нено, хубави Нено!
Пратила му абар тета:
- Да дойде Нено на Великден
нашето село големо,
да дойде Нено на гостье;
голем се собор собира,
от три села е собор -
да гледа моми хубави...
Нено крена да иде;
майкя му премена даваше,
и градом сълзи ронеше;
снаи му колачи месеха,
и они сълзи рониха;
сестрите му перчик решаа,
и они сълзи рониха;
баща му пари даваше,
и он сълзи ронеше;
братя му коня справляха,
и они сълзи ронеха.
И майкя му говореше:
- Седи, сине, не иди,
хубав ми си, сине -
че паднеш там от уроци!...
Не слуша Нено - ойде.
Отвела го тетка на хорото.
Кметовето вино пиеха,
и забора вино да пият,
у него погледнаха;
кметиците дума думаха,
и дума забориа,
и они у Неното погледнаха;
момчетата камень фърляха,
и они камик забориха;
момите песен пояха,
песента забориха,
и они погледнаха у Нено.
И сите уроци фанаа Нено -
умре Нено от уроци...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.