* * *

Мурад и Мара

Цар Мурад Мари думаше:
- Мaро льо, бяла българко,
ела се, Маро, потурчи,
пембе ханъмка да станеш,
на дебел дюшек да лежиш,
жълти жълтици да нижеш
и дребен ситен маргарит;
харизма ще ти харижа,
царството половината,
в Цариград Узун-чаршия
и "Султан Селим джамия"!
- Царьо льо, царю честити,
честито да ти е царството,
царството, господарството,
нещичко ще те помоля -
аз имам стара майчица,
да ида да я попитам,
каквото каже мама ми
и тъй ще, царьо, да стане.
Цар Мурад Мари думаше:
- Иди я, Маро, попитай,
и нека, Маро, тъй да бъде!
- Пембе ханъмка да стана,
харизма ще ми хариже
царството половината,
в Цариград Узун-чаршия
и "Султан Селим джамия".
Мама на Мара думаше:
- Иди му, Маро, кажи му:
- Царьо льо, царю честити
честито да ти й царството,
царството, господарството!
Мене ми мама поръча,
джамия да си развалиш,
черкова да си направиш!
Отиде Мара, каза му:
- Царьо льо, царю честити
честито да ти й царството,
царството, господарството,
нашият закон не дава
българка в джамия да влезе!
Тогаз царят се обърна
и на Мара си продума:
- Мaро льо, бяла българко,
и наш'та вяра не дава
джамия да се развали,
черкова да се направи!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.