* * *

Мурад и Мара

Запросило Бедже Мурад-бедже,
попросило кир бела Мария.
Йе просило три години дана,
той я просит, таа го не вземат.
И йе пущи Бедже Мурад-бедже
бела книга църна написана:
"Потурчи се, кир бела Марийо!
Я не можам две вери да вервам."
Се уплаши кир бела Мария,
та си влезе в темни конушници,
си отседла своя бърза коня,
коня явна нокье на полнокье,
та отиде во града Прилепа,
во Прилепа на Марко'и порти.
Еднож клюквит, а два пъти виквит:
- Я излези, Марко Кралевике!
Я излези, мои мили вуйко!
И излезе Марко Кралевике,
и излезе на свой вити порти;
що да видит чудо и големо!
- А егиди кир бела Марийо!
Що те нужба тебе дотерало,
да ми идеш нокье на полнокье?
- Ай ти, вуйко, Марко Кралевике!
Ево имат три години дана,
ке ме просит Бедже Мурад-бедже,
той ме просит, та я го не зе'ам;
ама сега Бог ми го убило,
Бог го убил, Бог да го убиет!
Що ми писал една бела книга,
бела книга църна написана:
"Потурчи се, кир бела Марийо!
Я не можам две вери да вервам."
Говореше Марко Кралевике:
- А егиди кир бела Марийо!
А Марийо, моя мила мнуко!
Аль то'а те тебе брига нашло?
Посакай му скъпа венчанина,
венчанина три бели градо'и;
посакай му три руди планинье,
три планине со 'се руди овци,
с руди овци, со млади овчари.
А Мария си послуша вуйка,
дупна коня и назод се врати;
та си зеде една бела книга,
бела книга църно му я пишвит:
"А егиди Бедже Мурад-бедже!
Я те вземам, ама тебе сакам
венчанина три бели градо'и,
я ти сакам три три руди планини,
три планине со се руди овци,
с руди овци, со млади овчари."
Кога виде Бедже Мурад-бедже
бела книга църно написана:
- Бог те убил кир бела Марийо,
кой те учи, кой ми те научи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010