* * *

Мурад и Мара

Анка по двори одеши,
с градинска метла метеше
и с лопата подравя.
Царя на чардак седеши,
дули нерамзи държеше,
Анка по поли биеше,
дано се Анка обърне,
обърне да го погледне.
Кога се Анка обърна,
обърна, та го погледна,
царя на Анка думаше:
- Ще ли ме вземеш, Анке ле?
Анка на царя думаше:
Ще бъде, царьо, ще бъде,
и аз имам брата в Цариград,
в Цариград брата владика,
да ида да го попитам,
каквото рече, тъй ще е.
Анка ходила, питала,
владика Анки думаше:
- Вземи го, Анко, вземи го
ако ти царя хариже,
Цариград половината
и "Султан Селим джамия",
и Итру-поли синкото.
Назад се Анка повърна,
та си на царя думаше:
- Ще бъде, царьо, ще бъде,
ако ми, царю, харижеш,
Цариград половината
и Итру-поли синкото.
Царя на Анка думаше:
- Да зная, Анке, да зная,
кой те тъй, Анке, научи,
Главата ще му отрежа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.