* * *

Мурад и Мара

Мария за вода отважда,
тънка си сабя припасва,
като на извора отиде,
дестина турци завари.
Турци Марию думаха:
- Ела се, мари, потурчи,
да станеш бяла кадъна.
кадъна, назлъм ханъма,
на златни дюшеци ша лежиш,
ситен маргарит ша нижеш.
Че са Мария разсърди,
скокум назад подскочи
и на турци думаше:
- А бре, турци, бре глупави,
ставам ли аз кадъна
дуру съм чиста българка,
дуру съм бяла българка,
ази кадъна не ставам,
не си вярата оставям.
Турци Мария думаха:
- Ела се, Марийо, потурчи,
потурчи, йощ изречи,
вашта е вяра лошава,
лошава, не е хубава,
нашта е вяра хубава.
Дорде си турци издумат,
Мария сабя извади,
че са надясно завъртя,
надясно, още наляво.
Синките турци си затри,
че във Балкана отиде,
събрала й млогу дружинки.
Развели байрак, тръгнали,
из Стара Рила планина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.