* * *

Мома сънува трима ергени

Легнала, мома заспала
край море, край бели Дунав,
под това дърво маслинка,
с бело се чевре покрила,
ситна я роса избила.
Подуна ветер низ море,
окърши гранка маслинка,
удри мома по лице,
сепна се мома, собуди,
па си ветеро кълнеше:
- Ега ми, ветер, не дунеш.
Ти си ме, ветре, собуди,
я постой, ветре, не дуай,
та да ти нещо прикажем,
каков съм сон сонувала!
Троица беа при мене,
един ми дава ябука,
други ми дава пърстенче,
треки ми дава бел симид.
Тоа, що ми дава ябука,
зелен да оди до века;
тоа, що ми дава пърстенче,
низ него да се провира;
тоа, що ми дава бел симид
стави ме, Боже, сос него,
живота да си прекарам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.