* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Влязла е Дафинка в градинка,
тя под дърво е седнала,
под дърво под маслиново,
легнала и заспала.
Сладък си съня сънувала,
че майка й дошла при нея.
Таман си съня сънувала,
дребен ми дъждец заросил
и тихичко вятър повеял -
отчупи клонче от дърво,
Дафинка в чело удари,
в челото между веждите.
Дафинка се от сън събуди,
Дафинка люто проклина:
- Дъждо ле, навалял си се,
и ти, ветре, навеел си се,
дето си клончица отчупи,
да ме в челото удари
и да ме от сън събуди.
Майка ми откак е умряла,
сега майка си аз видях -
с бели дрехи облечена.
Не можах нищичко да я попитам,
наука да ме научи,
тъй като ме от сън събуди...
Винаги ще те проклинам,
ветре ле, навеял се,
и ти, дъждо ле, не навалял се!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010