* * *

Момък не се опива заради момина хубост

Седи юнак накрай града, Коладе ле,
накрай града, на бял камък, Коладе ле,
и си пие благо вино,
благо вино подмедено
и ракия дваж варена,
дваж варена, повторена.
Слугар му беше малка мома,
кай го служи и го моли:
- Пий, юначе ле, благо вино,
благо вино подмедено
и ракия дваж варена!
Добър юнак отговаря:
- Ой те тебе, малка моме,
и да пия, не ме хваща
зарад твойта тънка снага,
тънка снага фиданова,
зарад твойто бяло лице,
бяло лице лебедово,
зарад твойте черни очи,
черни очи черешеви!
Малка мома отговаря:
- Ой те тебе, Добър юнак,
да ми дойдеш довечера,
довечера до вечеря,
дорде не сме вечеряли,
върли псета отвързали!
Добър юнак оттам стана,
че отиде у дома си,
че изкара хранен коня,
оседла го, препаса го,
че отиде у момини,
у момини на портите,
дваж повика, триж почука:
- Излез, излез, малка моме!
Не дочула малка мома
от високите чардаци,
от дебелите дюшеци.
Добър юнак отговаря:
- Кот си сторих, сам си сторих -
кон ми остана без зобило,
а юначе - без любило!
Тогаз мома го зачула
от високите чардаци,
че си слезна низ чардаци
по ризица копринена,
че си хвана Добър юнак
за ръчица, за десница,
кон му води на зобило,
а юначе - на любило:
- Люби, юначе, налюби се
на момина тънка снага,
тънка снага фиданова,
бяло лице лебедово,
черни очи черешеви!
Тебе пеем, Добър юнак,
от нази ти това наздраве!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010