* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Задало се й, Коладе ле, зорлан зора, Коладе ле,
не ми било зорлан зора,
най ми било Маркова майка.
Тя си ходи горе и долу
да си търси неин синка,
неин синка Крален Марка.
Срещом среща, срещом пита,
на път срещна ясното слънце:
- Ой те, тебе, ясно слънце,
ти като грееш тъй отвисоко,
не вида ли моя синка,
моя синка Крален Марка?
Отговаря ясното слънце:
- И да видя, не познавам,
и да срещна, не запитвам.
Отговаря Маркова майка:
- Моят синка твърде й личен,
твърде й личен, теб приличен,
на чело му - дребни звезди,
на плещи му - ясен месец,
на гърди му - ясно го слънце.
Отговаря ясното слънце:
- Видях го, видях, татък долу,
татък долу болен лежи.
Над него хвърчи сиво орле,
със крилца си сянка му пази,
със човка си вода му носи,
със крачка си съчки сбира,
съчки събира огън да пали,
огън да пали, Марка да грее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010