* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Задало се, Коладе ле, зорлан зора, Коладе ле,
не ми й било зорлан зора,
най ми й било Маркова майка.
Тя си ходи горе и долу,
горе и долу вред по света,
да си търси неин синка,
неин синка Кралян Марка.
Срещом среща, срещом пита,
на път срещна ясното слънце:
- Ой те, тебе, ясно слънце,
ти като грееш тъй отвисока,
тъй отвисоко, тъй нашироко,
не видя ли моя синка,
моя синка Кралян Марко?
Отговаря ясното слънце:
- И да видя не познавам,
и да срещна не запитвам.
Отговаря Маркова майка:
- Моя й синка твърде личен,
твърде й личен, теб приличен -
на чело му ясен месец,
на гърди му - дребни звезди,
на плещи му - ясното слънце.
- Видях го, видях болен лежи,
болен лежи, ще умира.
Над него хвърчи сиво орле,
със човка вода му носи,
със крила си сянка му пази,
съчки му сбира, огън му пали,
огън му пали, Марка да грее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010