* * *

Майка изгубила сина си и го дири

- Пиле кукувиче, ти като кукуваш,
лете по планини, зиме покрай море,
не видя ли, пиле, моят син, Марко?
Проговаря пиле, пиле кукувиче:
- Не съм го виждало, но съм го разбрало,
но съм го разбрало - във унгарска земя,
че се борба бори и бял камък мята.
Със унгарски юнаци борба се бориле,
борба се бориле - Марко ги надборил,
бял камък метали - Марко ги надметна.
Унгарци му думат: "Марко, сирак Марко,
Марко, остани ни, Марко, пристани ни,
ще да ти дадеме, мома унгарица!"
А Марко им дума: "Ей, ой ви вазе,
ей, ой ви вазе, унгарски юнаци,
нито ви оставам, нито ви приставам.
Мойта стара майка, сега девет годин,
сега девет годин черна кръпа носи,
черна кръпа носи - мене жив жалее;
и моите братя, сега девет годин,
сега девет годин небръснати ходят,
небръснати ходят - мене жив жалеят,
и моите сестри, сега девет годин,
сега девет годин неплетени ходят,
през плет хоро гледат - мене жив жалеят!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.