* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Събрали се, Дойне ле, сабор момци,
Дойне ле, момне ле, Коладе ле,
сабор момци коледари,
да си ходят из тази града,
из тази града Никополска,
Никополска с триста къщи.
Те не знаят сокаците,
сокаците, вратниците.
Сочум сочат към Добреви,
към Добреви, равни двори.
По двор ходи Добрева мама,
по двор ходи, сълзи рони.
Отговарят, събор момци:
- Ой, тай тебе, Добрева мама,
що по двор ходиш и сълзи рониш?
Отговаря Добрева мама:
- Ой ви, вази, сабор момци,
не видяхте ли моя Добри?
Отговарят сабор момци:
- Да го видим, не го знаем!
Отговаря, Добрева мама:
- Моя сина е твърде личен,
твърде личен и приличен -
на гърди му ясно слънце,
на плещи му ясен месец,
на глава му ясни звезди!
Отговарят сабор момци:
- Видяхме го там надолу,
там надолу в равно поле,
там лежеше на пясъка -
на гърди му дор три рани,
дор три рани куршумови!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.