* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Тръгнала е, Коладе ле,
Маркова майка, Коладе ле,
да си дири нейната синка,
нейната синка Марко юнак,
на път срещна ясно слънце.
Отговаря Маркова майка:
- Ой те, тебе, ясно слънце,
като грееш нависоко,
нависоко й нашироко,
ни виде ле мойта синка?
Отговаря ясно слънце:
- И да видя, ни познавам!
Отговаря Маркова майка:
- Мойта синка тя е лична,
тя е лична и прилична,
на гърди й ясен месец,
на скути й ясни звезди.
Отговаря ясно слънце:
- Твойта синка татък долу
бой са бий с черногорци.
Дето удари черногорец,
той направя седемдесет,
седемдесет люти рани,
дето удари твойта синка,
той забива в дън земята.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010