* * *

Калина гърло боляло

- Мари, Лило, Лилчице ле,
станало й цяла седмица,
откак сме се ний вземали,
все ходиш и все си пееш,
пък стана три дни и нощи,
не ходиш, Лило, не пееш.
Двори ли не ми харесваш,
къща ли не биендисваш,
аз ли не съм ти по сърце?
Лила Стояна продума:
- Стояне, първо венчило,
ази ти двори харесвам,
дом ти, либе, биендисвам,
ам' стана три дни и нощи,
бяло ме гърло заболя.
Твоя го майка церила
с на зелен гущер краката,
с на пъстра змия главата.
Колкот го трупа - по боли,
ай, да ме, либе, заведеш,
моя мама да ме поцери.
Стоян си Лила послуша,
че дръпна кола желязна,
че тури ритли ковани,
запрегна руси биволи.
Лила си в кола седнала,
с юмурлук се е загънала.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
настлали ниви зелени.
Всички ниви пожънати,
само тяхната непожъната.
Стоян на Лила думаше:
- Всички ниви пожънати,
сал вашта непожъната.
Лила не се обажда.
Кога се Стоян обърна
и си той Лила отгърна -
Лила си душа предала.
Кола си назад повръща
и се сам в село завръща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010