* * *

Песни за Индже войвода

Потъмняло е небето,
почерняло е слънцето,
пропукала се е земята,
пресъхнала е водата,
повяхнала е гората,
онемели са птичките
от българските гласове,
от султанските ножове.
През гора роби вървяха,
еничерин ги караше.
Робите жално плачеха:
първи синджир - невести,
втори синджир - девойки,
трети синджир - момчета.
Невясти жално плачеха,
като плачеха, думаха:
- Ох, тежко, Боже, ох, жално
за нашите дребни рожбици -
кой ще ги повива, развива,
кой ще ги сладко по дои.
Девойки жално плачеха:
- Ох, тежко, Боже, ох, жално
за нашите жални майчици,
за нашите клети бащици -
кой ще им вода донесе,
кой ще им ризите изпере?
Момците жално плачеха
и като плачеха, думаха:
- Ох, тежко, Боже, ох, жално
за нашите братя мънички,
за нашите сестрички глупави -
кой ще ги на ум научи,
кой ще ги варди от злото?
Било е гора зелена.
Отде ги чува, зачува
Стоян ми Индже войвода.
Той си в гора лежеше
с негова вярна дружина.
Той като роби зачува,
решил да им помогне,
да им помогне, да ги отърве.
Той на дружина продумва:
- Дружино вярна сговорна,
оттука роби ще минат.
Хайде пътя да завардим,
да завардим, да го обсадим,
без да си пушка пукнеме,
лъвски от дурман изскочим,
еничерин да си заловим,
на бук бесило да сторим -
еничерин да си обесим,
робите да си отървем.
Като рекли - сторили.
Индже на роби думаше: -
Хайде, със мене тръгвайте,
да ми четата порасне,
всичко българско да пазим
от турско робство поганско.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010