* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
със крушово листо свиреше,
свирката свири, говори:
- Хем, горо, горо зелена,
и ти, водице студена,
имаш ли, горо, хайдути,
из тебе, сестро, да ходят,
хем моя братец да водят?
Гората не мой да дума,
птичка се от гнездо обади:
- Енки мо, булка хубава,
като си толкоз хубава,
за ко си малко глупава,
че ко беше гората думала,
ни беше скрила хайдути,
ни бяха я пасли овчари,
ни бяха я секли дървари.
Ем, Енке, булка хубава,
но ако попиташ ще кажа.
Вчера хайдути минаха,
хем твоя братец водеха,
напреж хайдути вървеше
и зелен байрак носеше,
на крака му тежки букаи,
на ръце ситни синджири,
на шия тънки сиджиме,
три дни из гората ходиха,
триста юнака убиха,
най подир него хванаха, (2)
жив са го на шиш набили.
Стоян нагоре гледаше,
хем се на Бога молеше:
"Божне ле, милни Божне ле,
дали няма от нейде някого -
или баща, или побащима,
или майчица, или помайчима,
или братец, или побратима,
да ми водица подадат,
да си устица разквася,
да ми душата излезе;
душа му място да няма,
който родна майка не слуша,
тя ме с хайдути не пуща,
пък аз със хайдути отидох,
три дни из гората ходихме,
триста юнака убихме,
най-подир мене хванаха,
жив са ме на шиш набили.
Душа му място да няма,
който майка си не слуша!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010