* * *

Янка разговаря с гората

Доне ле, моме Доне!
Прошета се Дона
до гора зелена,
край вода студена,
на горица вели:
- Горице зелена,
водице студена,
като си си тука
и зиме, и лете,
и есен, и пролет,
не виде ли, горо,
горо, моя брата?
Горица й вели:
- Доне, моме Доне,
да съм го видела,
не съм го познала.
Я Дона й вели:
- Моя брат е личен,
личен и обичен -
враня коня вяа,
много воскя води,
алов байряк носи.
Горица й вели,
вели ем говори:
- Доне, моме Доне,
както що кажуваш,
и вчера минаа,
и са ке заминат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.