* * *

Хайдушка сватба

Прочуле са се, зачуле,
много големи кярове
там доле в Добруджа.
Драгоман Неделчо Чолака,
той си момчета събира
се отбор млади юнаци -
да немат майки да плачат,
да немат булки да жалят,
па си ги Неделчо завежда
в Сливенските балкани.
Много са време ходили,
тръгнали гладни и жадни,
тръгнали голи и боси.
Момчета думат Неделча:
- Ние ще от тук бегаме.
Тогаз им Неделчо продума:
- Я чуйте, момчета,
какво ще ви науча -
едного булка да сторим,
в Сливен да го изпратим
от паша пари да поиска.
Като при паша отишли,
нали е паша свободен,
от булка му се поиска,
па сегна да я прегърне,
а булка бръкна под поли
извади сабя френгия,
та му главта отреза.
Неделчо момчета думаше:
- Грабойте, момчета, грабойте
кой колкото може -
това са наши кярове,
това е за наша Добруджа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010