* * *

Хайдушка сватба

Зачули ми се, прочули,
много големи кярове
там долу в Добруджа.
Чолак Неделчо драгоман,
той си момчета събира,
все от млади юнаци,
момчета все неженени,
да нямат майки да плачат,
да нямат булки да жалят.
Не ги Неделчо заведе
долу в славна Добруджа,
на ги Неделчо заведе
долу в Сливенски балкан.
Три години там са стояли
ходили хайдутували,
тръгнали голи и боси,
тръгнали гладни и жадни.
Момчета думат Неделчо:
- Не искаме ний тука да стоим,
искаме де си отиваме
по наши мили домове,
при наши бащи и майки.
Неделчо дума момчетата:
- Я се всички съберете,
един за булка ще изберем,
в Сливен да го изпратим
от паша пари да вземе.
А че се всички събрали,
Неделчо за булка избрали
и го в Сливен изпратили.
Като при паша отива
и си на паша думаше:
- Я слушай, паша сливенски,
ази съм булка под було,
вчера ми беше сватбата.
Този Неделчо Чолака,
той ми сватбата пресрещна,
всички сватбари избива.
Изпрати паша гавази,
Неделчо да го уловят.
Остана булка при паша.
Нали е паша слободен,
него му се прииска
с булка да се пошегува.
Булката излезе по-яка
и го на земя свалила.
- Тук не е булка под було,
тука е Неделчо Чолака!
Я давай, паша, я давай,
я давай китка ключове
от горни и долни конаци,
че имам верни юнаци,
парите да ги занеса.
Неделчо дума момчета:
- Вземайте кой каквото може,
това е нашата Добруджа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010