* * *

Хайдушка сватба

Зачули ми се, прочули,
големи, тежки кярове,
долу в златна Добруджа
Всички в Добруджа ще идат,
кярове там ще да правят.
Драгоман Чолак Неделчо
и той ще в Добруджа да иде.
Ходи Неделчо, събира,
все отбор млади момчета,
да нямат майки да жалят,
да нямат булки да плачат.
Че ги Неделчо събира,
дор седемдесет момчета.
Не ги Неделчо заведи,
долу ми в златна Добруджа,
най ги Неделчо заведи
в Сливенските болкони.
Седели две-три години,
тръгнали голи и боси.
Най-подир Чолак Неделчо,
той на момчета говори:
- Гледайте, хем избирайте,
кому е голо лицето,
него ще булка направим
и при пашата изпратим.
Момчета, млади юнаци,
те на Неделчо думаха:
- Тебе ще булка направим,
че ти е голо лицето
и мязаш малко на жена.
Неделчо беше съгласен.
Намират дрехи булчински
и го на булка направят.
Превързал сабя вренгия,
препасал чифте пищови
и при пашата отива.
А че му тихом говори:
- Пашо ле, пашо сливенска,
я ми дай малко парици.
Вчера ми беше сватбата,
борчове да си разплатя.
Пашата тихом говори:
- Аз ще ти пари отслужа,
я ела булка насам.
С тебе да се шегувам,
на мен ми е такъв хадета.
Като булка наближи,
пашата ръка протегна,
булката да си улови.
Не беше булка зад було,
най беше Чолак Неделчо.
Той си паша улови
и го на земя повали.
Тогаз Неделчо извика:
- Момчета, млади юнаци,
елате вие при мене!
Ази пашата улових,
грабете вий, вземайте,
кой колкото може да носи -
това са наш'те кярове
за цели ми три години.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010