* * *

Хайдушка сватба

Зачули са се, прочули,
тежки големи карове
там долу в равна Добруджа.
Чолак Неделчо драгоман,
той си момчета събира
да бъдат все неженени
да имат бащи да жалат,
да имат майки да плачат,
да нямат нийде никого.
Че ги Неделчо поведе
и ги Неделчо заведе
там долу в равна Добруджа
най ги Неделчо заведе
в Сливенските балкани:
- Сваляйте тука багажа,
тука ще летуваме,
че може и да зимуваме.
Ходили малко, ни много
из Сливенските балкани -
тръгнали голи и боси,
тръгнали гладни и жадни.
Момчета думат Неделчо:
- Неделчо Чолак драгоман,
да вземеш да ни разпуснеш
по наш'те мили домове.
Неделчо дума момчета:
- Я се всички съберете
един се други гледайте
на кого е тънка снагата
и му е бяло лицето
да му са черни очите
и да му е женски погледа.
Че са Неделчо избрали
него на булка направат
и при пашата изпращат,
при този паша сливенския.
Неделчо на паша думаше:
- Пашо ле, пашо сливенски,
днеска ми беше сватбата
този ми Чолак Неделчо,
той ми сватбата пресрещна
в Сливенските балкани,
всички сватбари изклаха
само аз, пашо, избягах.
Дойдох тук да се оплача.
Че се пашата зарадва,
изпрати верни гавази
Чолак Неделчо да хванат.
Нали си пашата свободен
той се със булка закачи,
посегна да я прегърне.
Булката излезе по-силна,
та си пашата подхвана
и го в земята удари,
та бръкна булка под поли
извади сабя френгия
и на пашата продума:
- Пашо ле, пашо сливенски,
тук не е булка под було,
тук най е Чолак Неделчо!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010