* * *

Хайдушка сватба

Паднала е слана есенна,
ослани гора зелена
и на полето тревата.
Овчари в гора влягоха,
хайдути из гора излягоха.
Пенчо на Стойко думаше:
- Стойко льо, верен другарю,
как ще през Стамбул да минем,
през Стамбул, през чаршията,
да не ни угади пашата,
пашата, паша стамбулска?
Стойко на Пенчо думаше:
- Че туй ли да те науча,
ще сторим, Пенчо, направим,
хайдушка сватба голяма,
ти ще ни бъдеш булката.
Владимир млада войвода,
Владимир младоженеко,
и тъй през Стамбула ще минем
да не угади пашата.
Сторили и направили,
та са през Стамбул минали,
никой си сватба не позна.
Едно ми черно циганче,
то си сватбата познало
и при пашата отива,
и си на паша думаше:
- Пашо льо, пашо стамбулска,
що стоиш, пашо, що чакаш,
хайдушка сватба минава.
Пашата хабер провожда -
сватбата назад да върнат
и са сватбата назад върнали,
и право при паша отишли.
Владимир млада войвода,
той си на паша думаше:
- Пашо льо, паша стамбулска,
я си главата наведи
да не ти кървим снагата,
да знаеш, пашо, да помниш
как сватба назад се връща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010