* * *

Хан Татар

Хамо ми, млада войвода,
Хамо чадъри курдиса
накрая, покрай селото,
че си хабери изпрати
във село до чорбаджиите -
да му съберат, изпратят
петдесет пещи хлябове,
петдесет крави ялови,
петдесет бъчви със вино;
да му изберат, заведат
от момите най-добра,
най-добра и най-хубава.
Кат са селяни зачули,
веднага сичко събрали,
събрали и изпратили,
и се чудели, маели
коя мома да му заведат.
Че са решили, решили -
да му Янка сираче заведат,
че я под чадър завели.
Хамо го няма под чадър,
за дребна лова отишъл.
Като са назад връщаше,
Янка под чадър стоеше,
славей ми на чадър пееше,
хем пее славей, говори:
- Бре, де се й чуло, видяло
брат сестра си да вземе!
Кат зачу Хамо тез думи,
той си на Янка думаше:
- Енке мо, моме хубава,
ти ли си, Енке, най-добра,
най-добра и най-хубава?
Имаш ли майка и баща,
имаш ли братец и сестра?
Янка на Хамо думаше:
- Аз нямам майка и баща,
аз нямам братец и сестра,
сал един брат съм имала,
на име Хамо се казва,
на чело белег имаше.
Хамо си ръка от чело сне
и си на Янка продума:
- Енке мо, милна сестрице,
аз съм ти, Енке, твой братец.
Извади шепа жълтици
и ги на Янка подаде,
и си й ръча-поръча:
- Да си във село отидеш,
майки ни помен да сториш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010