* * *

Хан Татар

Хан Татар хабер изпрати,
до габровските кметове,
да колят крави ялови,
да пекат пещи хлябове,
че ще хан Татар да дойде.
Хан Татар като пристигнал,
той не ще пещи хлябове,
той не ще крави ялови,
а най си иска девойче,
с него да си вечеря.
Събрали са се, събрали,
габровските кметове
и се чудят и маят,
кое момиче да пратят.
Да няма майка да жали,
да няма баща да плаче.
Най-после са си решили,
накрая има къщичка,
там живе емома хубава.
Решили нея да пратят,
тя няма майка да плаче,
тя няма баща да жали.
Янка при хан Татар отива,
от далеч му се поклони,
от близо селям му даде.
Хан Татар Янки думаше:
- Как те майка ти кайдиса,
при мене да те изпрати.
Янка на ханта думаше:
- Аз нямам майка, ни баща,
ази съм клето сираче.
Един си братец аз имах,
и него турци вземаха,
когато бяхме мънички.
Хана на Янки думаше:
- Ако си видиш братчето,
можеш ли да го познаеш?
Янка на хана думаше:
- Ази ще си братче позная
по личен белег на чело.
Когато бяхме мънички
на пътя като играехме
от пепел димки правехме,
ази си братче ударих
с камък между веждите.
Хан Татар глава изправи,
белега си показа.
Янка щом белег видяла
и си братец познала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010