* * *

Хан Татар

Снощи си дойде Ян Татар.
Като в селото пристигна
колят му крави ялови,
пекат му пещи хлябове.
Той не ще крави ялови
и не ще пещи хлябове.
Най-иска младо девойче
при него да си вечеря,
при него да си нощува.
Селяни се чудят и маят
кой да си даде чедото.
Че са се всички сдумали -
да дадат мома Тодорка,
че няма майка да плаче,
че няма татко да жали.
При терзия я завели,
облекли я в нова премяна,
при Ян Татар я завели.
Ян Татар дума на Тодорка:
- Тодорке, мъри, Тодорке,
като си толкоз хубава
как къйдиса майка ти,
майка ти, още татко ти,
при мен да те изпратят?
Тодорка дума на Ян Татар:
- Аз нямам майка, ни татко,
аз съм клето сираче.
Ян Татар пак дума на Тодорка:
- Нямаш ли роднина някаква,
сестра или пък братец?
Тодорка дума на Ян Татар:
- Имам си братец, имам си,
ама го турци вземаха
и турчин го направиха.
Ян Татар дума на Тодорка:
- Можеш ли, Тодорке, можеш ли,
по нещо брат си да познаеш?
- Мога, Ян Татар, мога,
на лакътя белег имаше.
Ян Татар ръкава си вдигна,
Тодорка брат си позна,
че са се двамата прегърнали,
прегърнали, братски целунали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010