* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Какво се черней и белей
долу ми в росно ливаде?
Дали са черни угари
или лебеди накацали,
дали е чарда на вода?
Не било черни угари,
не било бели лебеди,
нито ми чарда на вода;
най-било, холан, най-било
до седемдесет юнака,
със седем сини байряка -
кой на кол, кой на конопец,
горкия Петър на кола,
на кола и на конопец.
Че ми се Петър провикна:
- Нямам ли нийде никого,
ни майка, ни помайчима,
ни баща, ни побащима,
ни братец, ни побратима,
ни сестра, ни посестрима,
водица да ми донесат?
Отгде го зачу мама му,
вземала шише със вода,
водица да му занесе.
Като из пътя вървяла,
среща й сватба идеше,
пред сватба булка играе,
тя е на Петър булката.
Майка на булка думаше:
- Играеш, булка, играеш,
ама ишелла не знаеш,
дето е Петър на кола,
на кола и на конопец?
Тя си детето вземала
и тъй въз Петра отиват,
шише с вода му подават.
Петър водица пиеше,
вода по кола течеше.
Петър си дете поиска,
от двете страни го целуна
и се от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010