* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Вардили ми са Стояна,
на два го друма вардили,
на третия го хванали.
Не са го били, трошили,
черни му върви развили,
назад му ръце вързали,
че го водили, водили
по всичка равна Добруджа,
по села и по градища,
сал едно място остало,
у попа, у поп Никола;
и там си Стояна завели.
Попа си има две моми,
третата Града невеста.
Стоян си Граду думаше:
- Градо ле, попова снахо,
ако са твоите зълви,
кажи на по-голямата
ризата да ми опере,
перчема да ми разреше,
сабята да ми изтрие,
че ще да минем, да минем,
сред село покрай хорото,
дано си рекат хората:
"Той да бе Стоян хайдутин,
не би му риза опрана,
не би му перчем разрешен,
не му сабя изтрита".
Кат са видели Стояна,
всички са от хоро пуснаха,
чудели се и маели
как да си Стоян отърват.
Едни са турци разговаряли,
други са Стоян отвързали,
че ми е Стоян избягал
във пуста гора зелена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010