* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Сюрмах бя Стоян, сюрмах бя,
на два го друма вардили,
на третия го уловили,
та го завели повели,
край Юруп попови двори.
Попа си има две щерки,
две щерки, две хубовелки,
третята Ружа снахица,
тя си на порти стоеше,
прясно си мляко биеше
и си Стоянум думаше:
- Я бре, Стояне, Стояне,
тебе те водат, Стояне,
те водат, да те обесят,
не ти ли мило за живот,
не ти ли жалко за бял свят?
Стоян си Ружи думаше:
- Ружо ле, Ружо весело,
весело и засмяно,
не ми е мило за живот,
не ми е жално за бял свят,
ями те прося, Ружо ле,
да ми ризата опереш,
че аз си люба, Ружо ле,
гато чиляк обесят,
ризата да му са белее,
чумбаса да му са ветрее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010