* * *

Хайдут Сидер и Черен Арап

Появил се е грозен юнак,
на бял коня Черен Арап
сред Дунавско равно поле,
кого срещне - сече, коли.
В девет друма той върлува
зиме, лете там лудува,
не смее птичка да прехвръкне,
нито пътник да замръкне.
Девет кази запустели,
девет друма са запрели,
девет града погрознели,
двеста села почернели.
Едни плачат за имотство,
други плачат за търговство.
Плачат моми за седенки,
тъжат момци за беленки.
Гражданите не търгуват,
селачани не домуват,
по чараши псета вият,
а в хамбари мишки пеят.
Не смее орач плуг да впрегне,
лозар лози да обиди,
не смее овчар да извади,
руйно стадо по ливади.
Отде се взе хайдут Сидер,
че изрева като лют звяр.
Девет пъти той подскочи
и на арапин се закани.
Арапин му отговаря:
- Как ме мислиш, пъклин сине,
гергьовско ли вакло агне,
петровско ли крехко пиле,
да обядваш ти с мене?!
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010