* * *

Хайдушка глава

Отдолу идат сегмени,
сегмени белю башове,
сегмени глава носеха.
Не било глава хайдушка,
ми било глава юнашка,
подър сегмени вървяло,
вървяло мало й голямо,
вървяло старо и младо,
никой си глава ни позна.
Най-подир иди бабичка,
тя си главата видяла,
видяла и я познала.
Викнала та заплакала:
- Сино Стояне, Стояне,
за тва ли та майка гледала,
гледала и изгледала,
сегмени глава да носат,
сегмени сеймен башови.
Сегмени баби думаха:
- Аферим, бабо, машалла,
дето изгледа, бабо, таз сина,
таз сина, сина Стояна,
девет сме пладнини сгубили,
доде го, бабо, уловим,
девет синджира скъсахме,
доде му ръце вържиме
и девет сабли строшихме,
доде му глава вземеме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.