* * *

Хайдушка глава

Отдолу идат сигмени,
сигмени билюкбашии,
син-зелен байрак въртяха,
на байрак глава чуляшка.
Тий си сред село отидоха,
сред село, насред мегдана
и си байрака забиха,
и са изясно изпровикнаха:
- Слушайте, мало и голямо,
кой ще си главата познай.
Събра са мало й голямо,
никой си глава не позна.
Отдолу иде бабичка,
тя си сигмени думаше:
- Сигмени, билюкбашии,
де си Стояна фанахте,
че му главата отрязахте.
Сигмени думат бабичка:
- Аферим, бабо, машалла,
добра си сина гледала!
Дорде си Стоян фаним,
девет гори изсякохме;
дорде му ръце вържим,
девет синджира скъсахме;
дорде му глава отрежем,
девет саби изчупихме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.