* * *

Хаджи Минчо от Търново

В Цариград са мензиликьо курдисва,
на мензилик бейлик ичмик продава,
Хаджи Минчо ище да го прекупи,
Хаджи Меймед ортак иска да стане.
Хаджи Минчо турчин ортак не рачи,
Хаджи Меймед твърде му се закани.
В Търново се голям сейром курдисва,
татък горе във лозята пустите,
тръгнали са на сейромо да идат.
Хаджи Гинка и тя ище да иде,
Хаджи Минчо Хаджи Гинки думаше:
- Аз не можа, Хаджи Гинке, да ходя,
мен ме вардят, Хаджи Гинке, да убият.
Хаджи Гинка много й са дожеля,
че излезе долу й горе на подо,
подпряла са й на пармаклък изписан,
че заплака Хаджи Гинка, зареди:
- Пусто да ми, Хаджи Минчо, остане,
пусто да остане, Минчо, имане,
кат' ма нийде, Хаджи Минчо, не водиш!
Хаджи Минчо Хаджи Гинки думаше:
- Гинке, моя втора повторнице,
хайде тогиз, Хаджи Гинке, да идем,
да идеме, Хаджи Гинке, на сейром.
Хаджи Минчо кучеджию думаше:
- Хайде, олъм, кучеджии, впрягайте,
Хаджи Гинка на ръсот ще заведем.
Станали са и са, олън, отишле,
гледали са и са, олън, върнали.
Триста ми са, олън, пушки пукнали,
ударили Хаджи Минча в сърцето.
Хаджи Минчо Хаджи Гинки думаше:
- Находи ли се, Хаджи Гинке, на разход,
нагледа ли се, Хаджи Гинке, на сейром?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010