* * *

Хаджи Минчо от Търново

В Цариграда билликя са продава, продава,
Хаджи Минчо от Търново купува, аман джанъм, купува, (2)
Хаджи Муса Меймед му са молеше, молеше:
- Хайде ма ортак, Минчо, направи, аман джанъм, и стори! (2)
- Я махни са, черно куче, не ме лай,
че не ме, черно куче, познаваш! (2)
Хаджи Муса Меймед му отговаря:
- Туй куче, Минчо, дет те лай,
то ще те, Минчо, ухапе,
черно ще кръви да капне!
Минчо си нищо не рече, (2)
право си у тях отиде;
сред двори Кинка седеше, (2)
майка си люто кълнеше,
жално си, мило плачеше: (2)
- Майно ле, да се провалиш и проседнеш -
толчъм града голяма, (2)
нема ли ерген за мене,
ам ме надалеч ожени,
надалеч, мамо, за вдовец, (2)
за вдовец, мамо, за третак -
той си младини прекарал, (2)
никъде не ме завежда, (2)
ни на расотка извежда.
Кат' зачу Минчо тез думи,
той на ратаи думаше: (2)
- Упрегнете чифте пайтони,
я сядай, Кинче, у пайтона,
расотка да те расодя.
Минали ниви, ливади,
наслали гора зелена.
Отнейде се пушка пукнала,
Минча във сърце удари,
мокър му език говори:
- Кинче ле, находи ли се, Кинче ле,
Кинче ле, наноси ли се, Кинче ле,
на мойто тежко имане! (2)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010